Седмицата, която предхожда празника на Възкресението Христово – Светлия Великден, се нарича Страстна седмица. Съответно, дните от тази седмица също се наричат с определението „велики“.
Велики понеделник – Проклятието на безплодната смокиня
В този ден се възпоменава изсъхването на смокинята. Христос, Който със Своето дело изцеляваше и даряваше живот, само веднъж използва Своята сила с отрицателно значение — когато прокле смокинята (Мат. 21:19; Марк. 11:12-14, 20-22). С този акт Той показа, че Неговото слово е живо и животворно, но и че Той също съди. Това събитие символизира и края на прикриването на срама чрез смокинови листа (Бит. 3:7), които Адам използва след грехопадението.
Велики вторник – Притчата за десетте девици
На вечерното богослужение се чете притчата за десетте девици (Мат. 25:1–13), като символично десет момичета с горящи свещи излизат пред олтара. Петте разумни девици влизат в Небесното Царство, докато петте неразумни — които не са донесли достатъчно масло — биват отхвърлени. Маслото символизира милосърдието и добротворството. Така неразумните девици представляват хората, които живеят добродетелен живот, но пренебрегват Божията воля и не се стремят към Царството небесно.
Велика сряда – Помазването в Витания
Този ден е посветен на помазването на Христос от жена във Витания (Мат. 26:6; Марк. 14:3–9; Йоан 12:1–8). Това действие се възприема като подготовка за погребението Му, и е символ на голямата любов и признателност към Него.
Велики четвъртък – Тайната вечеря
В този ден Христос установява тайнството на Светото Причастие. На Тайната вечеря Той дава хляб и вино на учениците си, като казва, че това са Неговото Тяло и Кръв, дадени „за опрощаване на греховете“ (Мат. 26:26; Марк. 14:22–24; Лука 22:19–20; 1 Кор. 11:24–26). Християните са призовани да се причастяват поне няколко пъти годишно, а в случай на тежки грехове — след период на покаяние и изповед, определен от духовен наставник.
Вечерта се извършва обредът на умиване на нозете, при който висш духовник измива нозете на 12 души, припомняйки как Христос уми нозете на Своите ученици в знак на смирение и служение (Йоан 13:15).
Велики петък – Разпятието
В този ден се възпоменават страданията и разпятието на Христос. Църковната служба включва четене на Евангелски откъси за последните събития от земния живот на Христос. На олтара горят 13 свещи – символи на Христос и Неговите ученици. След всяко евангелско четене се загасят по две свещи, като накрая остава само тази, която символизира Христос – сам, изоставен от учениците Си. Свещта, която символизира Юда, е черна и не се пали. Това последование се служи на Велики четвъртък след залез слънце, което се счита за петък сутрин.
След това се изнася символичният гроб на Христос, изработен от цветя и зелени клонки. Той се обикаля с литийно шествие около храма, след което духовниците и вярващите пеят песнопения пред него. Всеки се покланя и целува разпятието и Евангелието, положени върху гроба.
Този гроб не носи страх, а надежда – защото със смъртта и Възкресението на Христос, смъртта вече не е страшна, а път към живот вечен.
Велика събота – Пасхална служба
В този ден се извършва пасхалното богослужение на Великата събота – подготвителният момент преди великата радост на Светлото Христово Възкресение.
