Гонението срещу Арменската апостолическа църква

By admin Jun 28, 2025

Политически натиск, духовна съпротива и борба за идентичност

От началото на годината  до сега Арменската апостолическа църква, в лицето на Католикоса на всички арменци Карекин II и Светия Ечмиадзин, е подложена на безпрецедентен натиск от страна на правителството на премиера Никол Пашинян, съчетан с усилена външна антиарменска пропаганда от страна на Азербайджан.

„Ако светът ви мрази, знайте, че Мене е намразил преди вас.“ (Йоан 15:18)
Тези Христовите думи подготвят Църквата за преследванията, които ще последват от света. Те подчертават, че гоненията са нещо очаквано за тези, които остават верни на Христа.

На 8 април 2025 г. в полската столица Варшава бе открита изложбата „Западен Азербайджан – в културната ни памет“, представяща арменски духовни и културни територии като „азербайджански“. Светият Престол  остро осъди тези инициативи като опит за историческа фалшификация и културно присвояване.

На 10 април 2025 г. в Папския Грегориански университет в Рим бе проведено събитие, организирано от посолството на Азербайджан под надслов „Християнството в Азербайджан: история и съвременност“. То се оказа инструмент на пропаганда, насочена срещу арменското историческо и духовно наследство.

Малко по-късно на 9 юни 2025 г. премиерът Пашинян публикува във Facebook твърдение, че Католикос Карекин II е нарушил монашеския си обет за безбрачие и има дете, настоявайки той да се оттегли, ако не опровергае публично това. Това е част от поредица от подобни атаки към висши духовници. На 10 юни премиерът обяви създаването на “координационен съвет”, чиято цел е да организира премахването на настоящия католикос и избор на нов.

Тези действия показват стратегическа цел: да се отслаби институционалната легитимност на Църквата, да се разруши авторитетът на католикоса и да се създаде прецедент за намеса на светската власт в църквата. А защо не и паралелна структура вярна на властта. Метод добре познат от 90-те години в България и от по ново време приложен в Украйна.

„Ще бъдете мразени от всички заради Моето име. Но който устои докрай, той ще бъде спасен.“ (Матей 10:22)
В условията на гонение срещу Църквата, когато архиереи се арестуват, а вярата се представя като “опасна”, този стих придобива пророческа сила.
Той напомня, че истинското християнство не търси удобство, а истина, дори и с цената на страдание.

Каноните на Арменската апостолическа църква и светоотеческата традиция ясно забраняват публична критика, оскърбление или осъждане на католикоса (патриарха) или епископ без съборно решение:

„Който оскърби, унизи или съди Патриарха или епископа без знанието на църковен събор, нека бъде отлъчен и прокълнат.“ (Канон 19, Св. Йоан Оддзнеци)

Съгласно Канон 19 на св. Йоан Оддзнеци, всеки, който „оскърби, унизи или съди Патриарха или епископа без знанието на църковен събор, нека бъде отлъчен и прокълнат.“ Това правило, вплетено в арменската канонична традиция още от VIII век, категорично подчертава, че намесата в достойнството на висшите духовници, извън рамките на съборното църковно управление, представлява тежко престъпление против Църквата. Прилагането на светска репресия срещу архиереи без съборно решение е не само нарушение на каноничното право, но и акт, който разрушава църковната цялост и поставя виновника извън благодатта на Църквата.

„Който публично оскърби ръкоположен духовник, особено епископ, нека пости и се моли 40 дни в покаяние. При повторение — да бъде изгонен от Църквата.“ (Канон 68, Маштоц I)

Съгласно Канон 68 на Маштоц I — един от ранните арменски католикоси и канонисти от V век — „който публично оскърби ръкоположен духовник, особено епископ, нека пости и се моли 40 дни в покаяние. При повторение — да бъде изгонен от Църквата.“ Това правило ясно показва високата степен на защита, с която се обгражда духовният сан в древната арменска традиция. Не само физическо или съдебно преследване, но дори словесно и публично унижение на епископа се счита за сериозен грях, изискващ покаяние и подчинение на църковна епитимия. А в случай на упорство — води до изключване от общението на Църквата. Този канон потвърждава, че респектът към духовната власт не е въпрос на лични предпочитания, а на църковна дисциплина и вяра в свещеното служение.

Свещеното Писание утвърждава с несъмнена яснота божествения произход на епископското служение и духовната отговорност, която то носи. Христос казва: „Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля“ (Лука 10:16), показвайки, че отхвърлянето на ръкоположените пастири е отхвърляне на самия Бог. Апостол Павел напомня на презвитерите в Ефес: „Грижете се за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете Божията църква“ (Деян. 20:28), подчертавайки, че тяхната власт не е човешка, а дарена от Светия Дух. Сам Господ обещава защита на тези, които Той е избрал: „Който те прокълне, ще бъде прокълнат“ (Бит. 12:3), и „Нито едно оръжие, скроено против теб, няма да успее“ (Исая 54:17). В светлината на тези свещени истини, всяко нападение срещу епископа или Католикоса, извършено извън каноничните рамки и с политическа цел, не е само институционален проблем — то е духовно престъпление и бунт срещу Божия ред.

Тези канони и библейски принципи установяват недосегаемостта на Патриарха от страна на светската власт. Нарушаването на този ред не е просто административно деяние — то е светотатство, което застрашава единството на Църквата и нацията.

Обидите и клеветите не стигнаха на премиера. На 25 юни беше ареастуван архиепископ Баграт Галъстян. След ареста на архиепископ Баграт Галстанян – водач на опозиционното движение „Свещена борба“ – Върховният духовен съвет на ААЦ изрази дълбока тревога относно действията на органите на реда. Бе осъдено политическото влияние върху съдебния процес, както и опитите случаят да бъде обвързан с Църквата. Бе отправен призив за спазване на Конституцията и принципа на невинност до доказване на вина.

Сутринта на 27 юни силите за сигурност на Армения нахлуха в Свети Ечмиадзин по време на духовно съвещание, в присъствието на Католикоса Карекин II и архиепископ Микаел Аджапахян. Последният бе арестуван на място, а според прокуратурата е обвинен в призиви към насилствена смяна на властта. Архиепископ Аджапахян изрази волята си да не се укрива, заявявайки: „Те дойдоха за мен и ще отида. Но аз не съм заплаха за тази страна — заплахата е в правителството.“ Католикосът изрази пълна солидарност с арестувания архиерей и заяви, че Църквата ще защитава своето достойнство с всички законови средства.

Хронологията очертава целенасочена стратегия за структурно отслабване на Църквата

Настъпващата криза в отношенията между държавната власт и Арменската апостолическа църква не е инцидентен сблъсък, а резултат от целенасочена и последователна стратегия. Целта не е просто временно сплашване, а дългосрочно обезсилване на Църквата като независим духовен, обществен и национален стожер.

Анализът разкрива десет взаимосвързани цели:

1. Политическо подчиняване на Църквата

Арменската църква е последната институция в страната, която съхранява автономия спрямо изпълнителната власт. Опитите за нейното отслабване целят премахване на алтернативен център на легитимност и обществено доверие.

2. Делегитимация на Католикос Карекин II

Чрез публичен натиск, манипулативни обвинения и провокиране на вътрешен разкол се цели смута в църковните редици и създаване на предпоставки за подмяна на духовното ръководство с по-удобна за властта фигура.

3. Натиск върху дарителите и интелигенцията

Преследванията срещу личности като Самвел Карапетян – виден благодетел на Църквата – целят да инструктират обществото, че подкрепата за Ечмиадзин може да има репресивни последици.

4. Размиване на националната идентичност

Историческата и културна връзка между арменската идентичност и апостолическата вяра е стратегически обект на подкопаване чрез насърчаване на светски, постнационални и глобалистки модели.

5. Отклоняване на общественото внимание

Църквата се превръща в удобен „вътрешен враг“, чрез който властта пренасочва народното недоволство далеч от реалните икономически, социални и международни кризи.

6. Монополизация на моралния авторитет

Църквата е единственият субект, чийто духовен авторитет надвишава влиянието на държавата. Нейното подчиняване би позволило на правителството да монополизира моралното и символичното лидерство в обществото.

7. Пречка за религиозна мобилизация срещу външната политика

Църквата е мост между Армения и диаспората и притежава капацитет за международна мобилизация, особено по въпроси като Арцах. Това я превръща в неудобна преграда пред външнополитическите амбиции на правителството.

8. Прецедент за репресии срещу други автономни структури

Репресиите срещу духовници подготвят терен за разграждане и на други независими институции – университети, медии, съдебна система, граждански организации.

9. Икономически мотив

Храмовите земи, имоти и дарителски фондове, контролирани от Църквата, представляват значителен икономически ресурс, който може да бъде преориентиран към държавни или олигархични структури.

10. Управленска димна завеса

Изкуствено създаденият скандал около Църквата функционира като медийно прикритие на структурни кризи – демографски срив, социално недоволство, икономически застой и международна изолация.

Какво предстои?

Кризата не е приключила. Но последствията вече са видими:

  • Арменската общественост се поляризира.
  • Доверие към институциите на държавата ерозира.
  • Църквата укрепи своето духовно единство.

Въпросът не е само юридически или институционален – той е екзистенциален:
Какво ще бъде бъдещето на арменската идентичност, ако Църквата бъде маргинализирана или обезсилена?

Подкрепата на диаспората и историческата отговорност

Арменската диаспора, включително Арцах, Иран, Турция, Европа и Северна Америка, се противопоставя на държавната намеса. Арменската апостолическа църква е не само религиозен институт, но и основен стожер на идентичността на нацията. В Конституцията на Република Армения (чл. 8.1) се казва, че държавата признава „изключителната историческа мисия на Арменската апостолическа църква“.

Нарушаването на тази роля от страна на светската власт представлява заплаха за националната цялост.

„Църквата е стълб и крепост на истината“ (1 Тим. 3:15) – и именно поради това тя бива нападана. Във времена на духовна тъмнина и обществена подмяна, светлината на истината не се понася. Но Църквата, като дом на тази истина, остава непоклатима – не защото разчита на светска власт, а защото се крепи на Божието слово и благодат.“

 Този текст подчертава ролята на Църквата не само като религиозна институция, но като пазител на истината и народната памет.

Какво цели властта?

Институционалната ескалация от страна на премиера не е изолиран инцидент. Напротив – тя се вписва в цялостна стратегия за делегитимация, подчиняване и евентуална трансформация на ролята на Църквата в арменското общество. Обвиненията в „неморалност“ и координираната кампания срещу духовници имат за цел:

  • да отслабят моралния авторитет на Църквата;
  • да създадат разкол сред вярващите;
  • да наложат зависимо ръководство, което да бъде „удобно“ за изпълнителната власт;
  • да променят общественото възприятие за ролята на Църквата в националната идентичност.

Какво означава това за бъдещето на Армения?

Опитът за отстраняване на Католикоса чрез политически механизми е безпрецедентен в съвременната история на Армения. Това не е само институционална криза, а фундаментален сблъсък между две визии за страната:

  • От една страна – Църквата, пазител на вярата, културата и историческата памет;
  • От друга – държавната власт, търсеща нова светска идентичност, освободена от „влияние на традицията“.

Защо духовниците са арестувани и защо се води атака срещу Църквата

Арестите на архиепископите Баграт Галстанян и Микаел Аджапахян, както и репресиите срещу Католикоса Карекин II и мецената Самвел Карапетян, не са изолирани действия, а част от стратегическа кампания с политически цели. Основните причини са:

1. Политическо влияние на Църквата

Арменската апостолическа църква е институция с дълбоки корени в идентичността на народа и традиционно притежава значителен морален авторитет. В момент на политическа нестабилност тя се превърна в платформа за обществено недоволство. Движението „Тавуш за Родина“, водено от архиепископ Галстанян, стана символ на народния отпор срещу властта.

2. Опит за отстраняване на католикоса

Със създаването на „координационен съвет“ за избор на нов католикос и разпространението на клевети, правителството директно се намесва в йерархичния живот на Църквата — нещо, което нито Конституцията, нито Каноничното право допуска. Целта е подмяна на духовното ръководство с по-удобно за режима лице.

3. Страх от гражданска мобилизация

Църквата, чрез своята структура и влияние в диаспората, има способността да мобилизира обществена подкрепа не само в Армения, но и в глобален мащаб. Това я прави реален фактор в политическия живот — неудобен за правителството в период на социално напрежение и загуба на легитимност.

4. Икономически и имотни интереси

Светият Ечмиадзин притежава имоти, обекти и значими ресурси, които вероятно са обект на интерес от страна на властта. Подчиняването на Църквата би дало контрол върху тези ресурси.

5. Прекъсване на връзката с диаспората

Целта е да се изолира Църквата в Армения от нейното глобално тяло — диаспората, където живеят над 5 милиона арменци. Диаспората традиционно подкрепя Ечмиадзин и се противопоставя на всякакъв вид правителствена намеса в църковния живот.

Това не е просто административна или правна акция. Това е идеологическа и културна атака срещу независимата духовна власт, която не се подчинява на политически диктат.

„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:32)

Св. Ечмиадзин няма да падне

“.” (Йоан 1:5)

В тези мрачни и смутни дни, Армения е обект на атака не отвън, а отвътре. Светият Ечмиадзин – сърцето на вярата и идентичността ни – е нападнат от въоръжени сили, които трябваше да пазят Родината.

Нека бъде ясно – тази атака е срещу душата на Армения. Последният път, когато свещеници и светини бяха така осквернявани, беше по време на Геноцида и при Сталин. Днес униформите са различни, но целта е същата: да се прекъсне връзката между народа и Бога.

Св. Ечмиадзин не е институция. Той е жива памет. Той ще устои, както е устоявал хилядолетия. Но болката е дълбока. Атаката идва не от чужди, а от наши – ослепени от власт, отчуждени от корена си.

Призоваваме всеки арменец – в Родината и диаспората – да защити Църквата си. Говорете. Молете се. Протестирайте мирно. Ако е нужно – застанете физически между разрушителите и светинята.

Свети Ечмиадзин не е сам. Никога не е бил. Никога няма да бъде.

By admin

Related Post

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *